Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
- - - - -
30 юли 2015 12:56 | Viva Cognita от Новини
интервю

Христо и Васил или двама учимици след завършване

Ицо и Васко са наши отдавнашни познайници, първият е „стар кадър” на Ученическия институт по математика и информатика и беше участник в миналогодишното издание на RSI в САЩ, а сега се готви да замине да учи в Станфорд. Васко, също „учимик”, вече успешно прилага свои иновативни разработки в различни сфери на бизнеса и се готви да следва във ФМИ на СУ.

Нека си припомним какво написа за тях Константин Делчев, ръководител на българския отбор на Intel ISEF:

Марин и Васко се класираха за Intel ISEF през Европейския Конкурс за Млади Учени, от където само три проекта от цяла Европа получават този шанс. Останалите участници се класират през афилиираните национални конкурси, какъвто за България е Innofair, организиран от Клуб Млади Таланти. Така двамата си взеха билетите за Питсбърг месец и половина преди останалите, но въпреки това се явиха и на родния ни конкурс, взимайки една от допълнителните награди. Двамата са много опитни и в информатиката, и в презентирането на различни разработки, занимавали са се и с роботика, развиват активна социална дейност... Като цяло, многостранни и доста зрели за възрастта си хора. Техния успех е първата ни награда в област "Системен софтуер", техният проект беше и най-приложният - генетични алгоритми за търговия на борсата.

Проектът на Христо Стоянов беше започнат на RSI и получи най-високото отличие там - топ 5 на писмени разработки, но наградата на Intel ISEF му се изплъзна. На състезание с толкова тежка конкуренция, особено в софтуерната категория, никой няма гарантиран приз. Това е и причината никога в подготовката за подобно състезание да не се казва "от теб очакваме едикакво си". Единственото, което очакваме е да се представят на 100% от възможностите си. Ицо го направи и завърза много ценни контакти, които вярвам че ще реализира още преди да замине за Станфорд.

Публикувано изображение
Христо Стоянов

В: Здравейте, преди около месец се завърнахте от представяне на един от най-престижните младежки научни форуми в света – Intel ISEF. Бихте ли ни разказали първо какво се случи там? Разбрахме, че сте срещнали и други българи?

Васко: Да, един от участниците видя нашите тениски и дойде да ни говори на български, което беше много мило.
Христо: А той беше от американския отбор. Той се е класирал от американските турнири. Живее там от малък, когато семейството му е емигрирало в САЩ.

В: Колко бяха участниците тази година?
Христо: Около 1700, като 60% от тях са от Съединените щати.

В: Каква беше конкуренцията?
Христо: Тежка. Почти всички участници бяха на много високо ниво.

В: Проучвате ли конкуренцията предварително? Знаете ли с какви проекти горе-долу ще се състезавате преди да заминете?
Христо: Категорията, в която аз се състезавах е „Софтуерни системи” и по-специално – подкатегория „Сигурност на информацията”. Ние не знаем какви и колко хора ще се класират там, нито с какви проекти ще участват. Нашият Панаир на науката, който класира участниците, се провежда преди финалите на техните конкурси – хронологично ние сме един от първите конкурси. Така че никой не знае какви проекти ще спечелят на другите конкурси по света. Общо хората, които са участвали в какъвто и да било етап за класиране в това състезание, са 7 милиона от цял свят. На самия финал стигат 1700 от тях. В моята подкатегория имаше интересна конкуренция. Но ти на място вече не можеш да променяш кой знае какво по това, което представяш, най-много можеш да адаптираш начина си на представяне, след като видиш с кого се конкурираш, и да избереш нещо, с което ще можеш да изпъкнеш.
Васко: В нашата подкатегория ние май бяхме единствени. Нашият проект е свързан с информатика в икономиката, който, мисля, че беше единствен сред софтуерните проекти.

В: Е, какво ни казваш, че не сте имали конкуренция?
Христо: В нашата категория бяха класирани 64 проекта. Подкатегориите са много и понякога в някои от тях няма много хора. В моята подкатегория бяхме 9 проекта. Но имахме доста различни подходи към доста разнообразни проблеми. Аз бях от малцината, които имаха математически подход. Повечето хора се занимават със създаването на разни системи, а не с моделирането на неща.

В: Имаше ли хора от RSI?
Христо: Срещнахме няколко души, които познавам от RSI. Някои участваха с проектите си от RSI, а други представяха проекти отпреди. Един от тях спечели четири награди, три специални и една основна. Две от наградите си получи от дружества, които се занимават с изследвания на океаните, а на RSI разработваше проект по математика. Ето ви един случай на човек, който работи в няколко области и се справя успешно.

Публикувано изображение
Васил Василев

В: А какво предствлява самият конкурс? Разкажете ни повече – интересно ни е, тъй като твърде малко хора успяват да се класират за събитие от този ранг. Прилича ли на други такива, на които сте участвали, или е уникален?
Васко: Прилича на другите по начина на оценяване. Но е поне 50 пъти по-голямо от всички други събития, на които аз съм ходил. Например журитата – те бяха около 800 души. Ти си стоиш пред своя проект, а групи от журито преминават през теб и имат точно 15 минути, за да те видят, чуят и питат каквото ги интересува. На 15-тата минута един глас им казва, че е време да продължат нататък. Всичко много зависи от разпределението. Например при Ицо имаше 3-4 журита, след това му се получаваше една почивка, после пак... А при нас се случиха 10 журита едно след друго – буквално.

В: Тоест – тези 10 журита ви оценяваха всяко по 15 минути? Без прекъсване?
Васко: Да. Веднага щом свършиш с едните, трябва да започнеш отначало със следващите. И така два часа и половина. Изисква се голяма физическа и психическа издръжливост, за да успееш да го направиш.

В: Разкажете ни за ACM?
Христо: АСМ е Association for Computer Machinery, това е най-голямата асоциация на професионалисти в областта на компютърните науки в световен мащаб. Аз се запознах с тях, защото специалното жури – тяхната асоциация дава три специални награди – дойде да види моя проект. Техните награди са покани за членство в Асоциацията. Аз получих такава покана.

В: А какво ти носи тя?
Христо: Първо, носи доста ценни контакти, освен това имаш възможност да участваш в техни инициативи и да се свързваш с други членове на организацията. Дава ти се достъп до ресурсите, които те публикуват, едно от големите им издания е Communications of ACM, където се публикуват доста сериозни материали в областта на компютърните науки. И изобщо като една функционална организация това членство ти носи и престиж.

В: А по време на конкурса вие имате ли възможност да ходите и да наблюдавате как се журират другите проекти или не?
Васил: Имаме възможност, но по принцип това не се прави, тъй като има едни специални журита, които не са вписани в графика, и ако не си стоиш на щанда може да пропуснеш някое от тях. На втория ден от конкурса обаче можеш да се разхождаш, освен това идват хора от цял Питсбърг да разглеждат проектите – имаше много ученици с учителите си, имаше и всякакви други хора, които проявяват интерес какво ново се случва в науката.

В: Значи трябва да можете да обясните върху какво работите не само на специалистите от вашата област, които са в журито, но и например на някое дете, ученик или най-обикновен човек?
Христо: Да, имаше ученици в гимназиална възраст и по-малки, 12-13-годишни.

В: И как се готвите за това – да представите поекта си пред хора, които понякога не разбират с какво точно се занимавате? Импровизирате ли?
Христо: Част от нашата подготовка е да представим проекта си пред предпалагаемо различна публика и да адаптираме начина си на представяне според ситуацията. Тренирали сме да представяме разработките си пред специалисти и пред журналисти, например.

В: Добре, а какво ви предстои сега?
Христо: Аз заминавам за Станфорд през септември. Там ще уча в следващите три години.
Васил: Аз бях приет в Единбург и в Сейнт Андрюс, които са сред най-добрите университети за информатика в Англия, а и в света бих казал, че са сред топ университетите. Но там няма пълни стипендии, затова реших, че няма смисъл да тегля кредити за обучението си, а и животът там е значително по-скъп, отколкото у нас. Друга причина да не замина е, че там лекциите започват в 8 сутринта и свършват в 15 ч. След това от 15 от 18 часа щях да съм тютор, което автоматично означава, че всичките ми шансове да си намеря работа отпадат. Но най-важното за мен, когато взех решение да не замина, беше, че нямаше да имам време да се занимавам с извънучилищните проекти, с които искам да се занимавам. А в България сме кандидатствали вече в няколко startup фонда и мислим, че нещата ще ни се получат доста добре.

В: Искаш да доразвиеш проекта си в някакъв продукт?
Васил (смее се): Е, то нашият поект беше създаден, за да печели пари. А после се оказа, че можем да участваме и в конкурси с него.

В: А ти, Христо, знаеш ли вече какво ще е натоварването ти в университета?
Христо: Разликата между Англия и Щатите е не толкова в количественото натоварване, а в това, че имаш по-голяма свобода да избираш с какво да бъдеш натоварен. Едно от нещата, които отчитам като предимство, е, че в Щатите дори се очаква да работиш – не много, по 10-12 часа седмично. Можеш да работиш например в компании, които са наоколо, а това ти помага и за ученето.

В: Разкажете ни за УчИМИ. Какво ви даде участието ви в тази нициатива и как изобщо попаднахте там? Интересно ми е как ти хрумва да потърсиш учител или съученик, с когото да правите нещо заедно? Или е обратното – учителят ти вижда, че проявяваш по-задълбочен интерес към нещо и те насочва да го развиеш?
Васил: Аз мразех математиката, тя не ми вървеше. И в шести клас се наложи да тръгна на уроци. Нещата започнаха да ми се получават, започнах да участвам и в състезания. Изведнъж се влюбих в математиката и реших, че това е нещото, с което ще се занимавам. След това се насочих към програмирането. В седми клас ме приеха в НПМГ и дойдох в София, а в осми клас учителката ми по математика ми обясни какви възможности дава разработването на различни проекти. Тя покани няколко лектори, възпитаници на НПМГ и бивши участници в RSI, които ме вдъхновиха страшно много да се занимавам с това и ни показаха много интересни теми, в които си струва да се задълбаеш.

В: Повече с проекти ли си се занимавал, или си бил и състезател?
Христо: Бил съм състезател, от 5. до 8. клас. А как попаднах в УчИМИ? Участвах на национална олимпиада по информационни технологии, работех с още едно момче – на него някой му беше казал, той пък каза на мен – хайде да участваме в това нещо – и така участвахме.
Васил: При мен беше комбинирано. В началните години – 8-10. клас съм печелил и челни места на състезания по математика. През последната година обаче се занимавах предимно с проекта. Той възникна по много странен начин – аз от доста време четях разни неща, свързани с бизнес. Веднъж баща ми ми каза: „Защо не разцъкаш валутната борса?” И ми показа една електронна платформа. Аз доста се задълбах в това и открих, че компютрите могат да бъдат много по-ефективни в търгуването на борсата, тъй като 90% от трейдърите губят след първата-втората година – заради емоциите си – като направят една неуспешна поръчка, те бързат веднага да си избият парите, а това често води до още по-грешно решение и те губят още повече. Постепенно ние решихме, че ще бъде много по-лесно всичко това да го прави компютър. И решихме да го направим.

В: А има ли го като модул към някоя платформа, примерно като MetaTrader, или нещо подобно?
Васил: Да. Тестовете ни в реално време са на MetaTrader, от 9 месеца насам. Имаме малко над 11% възвръщаемост засега.

В: А вие само технически анализ ли правите или използвате и фундаментален?
Васил: Това е интересен въпрос. В момента се опитваме да обединим двата вида анализ, тъй като, доколкото знаем, това не е правено досега.

В: А какво бихте казали на идващите след вас – бихте ли ги посъветвали да се занимават с проучвания, да пишат проекти, да участват в резлични инициативи?
Христо: Разбира се, че бих ги посъветвал, аз дори помагам за това – вече два пъти бях научен ръководител. Пръвите ми „възпитаници” бяха съвсем малки – две момчета в 6. и 8. клас, и двамата състезатели по информатика. Аз им разказах за съществуването на УчИМИ и им предложих насока, в която да работят. На последните две конференции имаше един участник, Димитър Калев, който работи под мое ръководство.
  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM