Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
* * * * *
27 яну 2015 17:05 | Viva Cognita от Новини
интервю

Когато някой постигне най-доброто за себе си, това е най-доброто за обществото

Публикувано изображение

В: Здравейте, професор Бойваленков! В началото на нашия разговор – бихте ли се представили и бихте ли ни разказали от колко време се занимавате с подготовката на отбора ни по математика?
О: Казвам се Петър Бойваленков и работя в Института по математика и информатика на БАН, където съм професор, специалност Алгебра и теория на числата. С олимпиади се занимавам още от ученическа възраст, когато бях редовен участник. От другата страна на барикадата съм от средата на 90-те години. Тогава, както и сега други младежи го правят, изнасях от време на време лекции, предлагах задачи за състезания. Вече по-сериозно с подготовка започнах да се занимавам от 2004-а година – като заместник-ръководител на отбора за Балканиадата, по-нататък като ръководител на този отбор, заместник-ръководител на националния отбор на международната олимпиада, а сега вече и като ръководител на националния отбор на международната олимпиада.

В: Бихте ли ни разказали как се осъществява подборът на състезателите за този отбор?
О: В България има много стройна система, която е създадена през 70-те години и развивана след това. Редно е да спомена много имена, но рискувам да изпусна някое. Има много хора, които с възрожденски ентусиазъм са започнали тази работа, тя се е развила, стъпила е на здрави основи, формализирана е, т.е. включена е държавата в достатъчна степен, институциите – например нашият Институт по математика и информатика при БАН, Факултетът по математика и информатика на Софийския университет, и други. Как става подборът – системата, на първо ниво, има три състезания с национален характер. Те са представитлни и с достатъчно трудни задачи. От тези три състезания излъчваме разширен национален отбор от деветокласници, десетокласници, единадесетокласници и дванадесетокласници и с тези деца се провеждат контролни в стил балканска олимпиада. От тези контролни окончателно се определя Националният отбор за Балканиадата. По подобен начин се определя и отборът за международната олимпиада, като там разширението идва съответно на резултатите от националния кръг на олимпиадата по математика.

В: От колко деца се състои Националният отбор?
О: Има различни национални отбори. Ние участваме в много състезания – основните две са Балканиадата и Международната олимпиада, там състезателите са по шест. Има и други състезания, на които България се представя с по-различен брой, например Европейската олимпиада за момичета, там отборът се състои от четири момичета.

В: Ще ни бъде много интересно да разберем как протича подготовката на тези деца преди всяко състезание. Вие се готвите за всяко състезание поотделно, по някакви различни системи, или целогодишно обучавате тези деца, за да бъдат готови за всяко състезание?
О: Подготовката е комплексна. Тя започва, разбира се, в училище – с учителите. За да стигнат до лагер за състезание от най-високо ниво, децата трябва още преди това да бъдат подготвени достатъчно добре. Да станат победители в националните състезания, да се класират в разширения отбор, да победят в контролните… Така че тяхната подготовка никога не е спирала, тези деца ходят на олимпиади още от малките класове. Когато вече е излъчен отборът, ние провеждаме подготовка, насочена към конкретното състезание – било то Балканиадата или Международната олимпиада, или споменатата вече олимпиада за момичета. Всъщност след около 20-тина дни (средата на февруари 2015-а, бел. VC) ще има подготовка за две състезания – едната за Европейската олимпиада за момичета, а другата за състезание, което е сравнително ново, и което се очертава като висша лига на Международната олимпиада, казва се Romanian Masters of Mathematics. България е поканена за пореден път. Ще проведем едноседмична подготовка с около 40 часа лекции и няколко контролни.
Подготовката основно се състои от два вида дейности – лекции и контролни. Освен с хората, които са се класирали, подготовката винаги включва и още ученици, които ние разглеждаме като „надежди“. Така че тези, които са останали малко по-назад от върха виждат, когато се подготвят заедно с националния отбор, че дяволът не е толкова черен и че ако са имали ден, може би са щели те да се класират и това им дава стимул.

В: Вие споменахте за олимпиадата за момичета. През тези години, в които работите с деца и ги подготвяте за международни състезания, забелязвате ли някаква разлика между момчетата и момичетата?
О: Тази олимпиада е сравнително нова, сега ще бъде нейното четвърто издание, в Беларус, през април месец. След като тя се появи, а България беше една от страните съучредители, се забеляза доста сериозна активизация сред момичетата. Те получиха шанс да се изявят и не пропускат да го използват. България традиционно се представя добре на тази олимпиада. Не на последно място – раздвижването сред момичетата доведе до раздвижване и сред момчетата.

В: Както разбрахме, Вие вече от много години посвещавате голяма част от времето си на тази подготовка и на състезанията. Забелязвате ли някаква разлика, например в сегашното ниво, на което са децата, тяхната амбиция или подготвеност, и, да речем, преди десет години?
О: Разлика има. Може би трябва да започна с негативното. За съжаление, нивото на образованието като цяло пада и това се вижда и при нас. Ние сме на върха на пирамидата, а когато основите на пирамидата се подкопават или изчезват, на нас ни става все по-трудно. Много често при нас идват ученици, които не знаят основни неща, които преди десет години се считаха за дадени … и трябва тепърва да им бъдат преподавани. Преди време в това отношение имаше по-стройна система и ние се опитваме да възстановим точно това – кръжоците и школи по математика в училищата. За съжаление много добри учители вече се пенсионираха, а младите все още не успяват да ги заместят достатъчно добре. Голям проблем е и намаляването на броя на часовете по математика в училище. Така че изпитваме определени трудности във връзка с това всеобщо намаляване на нивото на образованието. От друга страна, има и положителни промени. Децата винаги са знаели добре какво искат, но сякаш напоследък стават още по-ориентирани. Това го казвам като позитивно, но то има и негативна страна, специално за нас. Ние се стремим да поддържаме много високо ниво по математика, много трудни задания да даваме, от друга страна има науки, които ни правят конкуренция с лесни задания. И някои деца решават да изберат по-лекото – защо да се занимавам с тази трудна математика, след като мога да успея ето там? Ще получа първа награда, ще ми дадат стипендия, защо да се мъча с тая математика? Тази гледна точка на нас не ни харесва, но тя съществува.

В: Но пък за Вас остават само децата, които истински се интересуват от математика. Което е много ценно.
О: Да, но ние бихме искали те да са повече.

В: Разкажете ни за самите състезания. Винаги ли знаете какво точно ви очаква? Разбира се, типът задачи и начинът, по който ще протече състезанието, са ви известни, но все пак, човек отива подготвен за едно, а неподготвен за друго.
О: Когато човек води отбор за пръв път има, разбира се, изненади, но при нас има осигурена доста добра приемственост, така че такива няма. Разбира се, тематиките се развиват, това, което се предлага на международна олимпиада, може да се проследи през годините и да се види, че наистина се дават все по-трудни и по-трудни задачи, някои от които искат много сериозно творчество. Вижте третите и шестите задачи от последните години – много често те са базирани, или са вторичен продукт, в хубавия смисъл на думата, от сериозна изследователска и научна работа. Олимпийската математика ще се развива и задачите няма да стават по-лесни, това е ясно.

В: Кое е най-трудното състезание, на което сте били?
О: Най-трудното като задачи може би е това, което споменах преди малко - Romanian Masters of Mathematics. По замисъл и досега като реализация е нещо като висша лига на Международната олимпиада. Там се канят между 10 и 20 страни, тази година организаторите, които са колегите от Румъния, както личи от името, имат амбицията да поканят по-голям брой страни, може би над 20 страни. Там задачите често са на ниво, надхвърлящо нивото, което досега се е давало на международните олимпиади. Има тематики, които досега не са се появявали на международна олимпиада. Имаше три или четири случая на такива задачи, много сериозни.

В: Иска ми се да Ви попитам за финансирането. Разбрахме, че държавата помага в началния подбор и излъчването на по-изявените деца, които да могат след това се включат в отбора и да участват в състезанията. Но все пак – помага ли по някакъв начин държавата – например при пътуванията, обученията – със сигурност тези неща струват много усилия и изискват средства?
О: Да, държавата помага, тази система, която е изградена през годините, няма как да съществува без сериозната подкрепа на държавата. Разбира се, ние бихме искали да видим още по-сериозен ангажимент там – например, ние казахме, че пада нивото. Ами как няма да пада, след като часовете по математика са такъв ограничен брой? След като на математическите гимназии не се разрешава много често да приемат достатъчно добри ученици? Аз съм чувал за фрапиращи случаи, извън София, където в някои училища се крият ученици, забраняват им да ходят на олимпиади по математика, за да не би математическа гимназия да ги забележи, да им види таланта и да ги покани.

В: Но това е абсурдно!
О: Абсурдно е, но е факт в много места, всъщност по-лесно е да си изброи къде това не е факт, това няма как да стане в София, Варна, Пловдив и Бургас може би, но в останалите градове това донякъде го има в по-голяма или по-малка степен. Това, разбира се, е против интересите на учениците и на родителите, които искат най-доброто за своите деца, но е факт. Просто тълкуването на тази система „парите вървят с ученика“ е добило на някои места уродливи форми.

В: Добре, разбрахме че държавата помага, но вие разчитате и на външно финансиране, нали?
О: Да, за щастие не ни липсват спонсори – най-често това са наши бивши олимпийци, но не само. Много от големите компании в областта на информационните технологии разбират, че кадрите минават през нас. Тоест, ако тяхното име се чуе сега, след време сегашният ученик, бъдещ студент и завършил млад специалист има по-голям шанс да ги избере за да развива кариера при тях. Така че, да, идват такива фирми и ни помагат. Когато говорим по-сериозно за бившите ни олимпийци, трябва да споменем, че има цяла фондация, създадена от такива бивши олимпийци по математика, в която се получават дарения и от други бивши олимпийци, те са си направили нещо като общност, в която и ние участваме - това е Американска фондация за България, която е генерален спонсор на националните отбори и ни подкрепя всяка година, от 2004 година насам, средно с около 50-60 хиляди лева.

В:Какво мислите за факта, че много, дори повечето от най-изявените ви състезатели избират да продължат обучението си и да се реализират извън България?
О: Този факт много хора го смятат за негативен, той разбира се има негативна страна, защото тези хора, поне на първо време не са в България и не могат да допринесат директно. От друга страна, всеки има право да търси най-доброто за себе си. И всъщност, ако някой постигне най-доброто за себе си, аз това го разглеждам като най-доброто за обществото, за всички. Не можем да спрем някого, който иска да получи най-доброто. Разбира се, ние помагаме на нашите състезатели, всяка година им пишем препоръки, използваме нашите контакти, за да им покажем, да им дадем съвет къде е добро място за всеки един от тях, къде има по-големи шансове да бъде приет, къде ще се развие, в зависимост от интересите му. От друга страна, ние много се радваме, когато някой остане тук. С тези, които остават, например в Софийския университет, във Факултета по математика и информатика, ние лесно запазваме контактите. Тази година също имаме такива примери. Хора, които само преди няколко месеца бяха от другата страна, като ученици, сега помагат, съставят задачи и помагат при проверка, при оценка… Между нас и учениците има изградена доста сериозна система на доверие, но така те от първо лице се убеждават в нея и работят за нея.

В: Последен въпрос. За какво се готвите сега, какво предстои?
О: В края на февруари предстои това състезание, за което няколко пъти стана дума - Romanian Masters of Mathematics, ще направим интензивна подготовка в средата на февруари. Още не сме определили отбора. Имаме доста добра рейтингова система и предполагам, че изборът няма да предизвика големи дискусии – изчакваме да мине състезанието в края на тази седмица, второто от трите големи състезания. Като видим и неговите резултати ще определим отбора, най-вероятно – в началото на другата седмица.

В: Благодаря Ви много за интересното интервю! Запазвам си правото преди следващите състезания да се виждаме отново и да ни разкажете по-подробно и за тях.
О: И аз благодаря! Да, разбира се, винаги, когато имаме какво да разкажем, ще е много хубаво.
  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM