Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
* * * * *
24 мар 2015 13:37 | Viva Cognita от Новини
интервю

На първата международна олимпиада по информатика в Правец, задачите се решаваха на лист хартия

Публикувано изображение
В: Здравейте, в продължение на нашия разговор – вие сте един от хората, които от самото начало на състезанията по информатика сте включен в тяхното организиране и подготовка на състезатели. Бихте ли ни разказали как се стигна до идеята за състезания по информатика?
О: Състезанията по информатика са нещо по-ново, ако ги сравним със състезанията по математика. Те започват да съществуват след като учениците са видели от близо какво е това компютър, а това започва с навлизането на персоналните компютри. Персоналните компютри дават възможност на ученика много по-дълго време да работи с компютъра, т.е. да програмира, а в България това се случи приблизително след 1982 година. Тогава, за първи път в България, в рамките на Зимните състезания по математика, се организира и състезание по информатика. На първото състезание все още не са се ползвали персонални компютри, а големи изчислителни машини. Учениците са пишели програмата на хартиени бланки, които след това са били носени да бъдат перфорирани на перфокарти, след което тези перфокарти са били пускани в голямата машина. Постепенно, в рамките на няколко години, тези състезания от национални се превръщат в международни. По инициатива на академик Сендов и на академик Кендеров, България става организатор на първата Международна олимпиада по информатика, което може би е малко известно за повечето хора. Тази първа международна олимпиада по информатика се проведе през май 1989 г. — само няколко месеца преди датата 10 ноември 1989 г. ¬¬— началото на демократичните промени в страната. Мястото, където се проведе е град Правец — то е било избрано, защото там е имало сравнително хубава сграда на училище и хубав хотел, в които са могли да бъдат поканени международните делегации. В тази първа олимпиада участваха 13 държави. Те бяха от широк регион от света. Имаше представители на Германската демократична република и на Федерална република Германия (държави, който вече ги няма, защото се обединиха). Имаше представители, разбира се, на Съветския съюз (държава, която също вече не съществува), на Китай и на още няколко държави, измежду които Куба и Виетнам, доколкото си спомням, и на една страна от Африка – Зимбабве. На тази първа олимпиада по информатика състезателите пишеха програми на лист хартия, с молив, след това имаха възможност да наберат тези свои програми на персонални компютри и да видят как работят, но това, по което се различаваше тази първа олимпиада от сегашните международни олимпиади, е че проверката на работите се извършваше по подобие на проверката, която се прави от математиците. Членовете на журито четяха това, което състезателите бяха написали като код на програмите, и просто преценяваха дали кодът е добре написан или не.

В: Без проверка как работи програмата на компютър?
О: Без проверка как работи в повечето случаи. Това, разбира се, не е добре и много бързо беше разбрано от колегите в световен мащаб. Още на втората Международна олимпиада по информатика, която се проведе в град Минск, тогавашен Съветски съюз, сега – Беларус, вече беше взето решение да се направи нещо като смесена система на проверка. Освен че четяха сорс код на програмите, които бяха написали състезателите, членовете на журито в присъствието на самия състезател, стартираха програмата му на персонален компютър и гледаха как работи с тестови примери. И вече на следващите международни олимпиади по информатика беше взето решение оценяването на работите на състезателите да става чрез тестване на програмите им чрез тестови примери и тази идея е запазена и до ден днешен. По този начин проверката в състезанията по информатика е най-обективната в сравнение с всички други международни олимпиади, защото няма пряка човешка намеса.

В: България участва в тези състезания всяка година. Необходимо ли е някакво класиране, за да получим покана за участие, или всяка държава може да участва?
О: На Международната олимпиада по информатика участват всички страни. Тя е отворена за всички държави, като всяка има право да изпрати по един отбор. В Балканската олимпиада участват всички балкански страни.

В: Как протича самото състезание? То отборно ли е или всеки състезател се бори индивидуално?
О: Децата се състезават индивидуално — това е особеност на ученическите състезания, за разлика от студентските олимпиади. Затова МОИ не публикува класиране по държави, а само индивидуално класиране. Като цяло през последните 15 години форматът и провеждането на състезанието е устойчив.

В: Кой е най-големият ви успех досега?
О: Ако погледнем сумарното класиране по медали, откакто се провежда МОИ, а това е от 25 години насам, България заема пето място по медали в т. нар. „вечна” ранглиста. В нея до момента преди нас са само 4 държави – Русия, Китай, Полша и Румъния. На последните няколко олимпиади България в неофициалното класиране по медали (казвам „неофициално”, защото в тези олимпиади не се прави официално класиране по страни — това е индивидуално състезание, но медалите на отделните представители на страните лесно могат да се пресметнат), българският отбор се нарежда между пето и десето място. Винаги сме в десятката! На последната олимпиада в Тайван, в това неофициално класиране ние бяхме на седмо място в света, като преди нас се класираха големи държави като Китай, Русия, Съединените щати, Австралия, Иран и Корея.

В: Интересно ми е, дали забелязвате някаква разлика у децата – какви бяха те преди 20 години и какви са сега? Разбира се, задачите на състезанията са различни отпреди 20 години и сега, сигурно всяка година те стават все по-трудни.
О: На първо място ще кажа, че много е повишено нивото на знанията и уменията на децата. За тези 20 години нещата са се усложнили изключително много и днес теоретичната основа на задачите съответства на това, което се учи в курс по алгоритми само в няколко от университетите в целия свят. В България бих казал, че в Софийския университет студентите учат в последните курсове такъв материал. И може би за целия свят, освен най-елитните университети в САЩ, като MIT, може да изброим не повече от още десетина университета, в които се покрива този материал. С това искам да кажа, че знанията на тези ученици – говорим за шампионите, за децата от националната четворка — надминават знанията дори на добрите студенти по компютърни науки. Това е една от основните промени, които могат да се забележат. Преди 20 години много от задачите можеха да бъдат решени просто с измисляне на някакъв начин – тоест, едно умно дете, което може бързо да разсъждава, можеше да намери начин да ги реши. Днес, за да бъде решена една такава задача, трябва да се знаят предварително много неща от теорията на алгоритмите и за практическото им програмиране

В: Е, това е положителна разлика.
О: Мога да кажа, че само в положителен смисъл са се променяли децата, които аз съм наблюдавал за този дълъг период от време. Увеличила се е много и психическата устойчивост на учениците, които участват в международни състезания. През последните години ние правим много по-добър подбор. Едно дете, за да попадне в националния отбор за международни състезания, освен че трябва да премине през всички кръгове на олимпиадата, след това трябва да издържи 4-5 контролни състезания. И деца, които имат по-лабилна психика, просто отпадат — те не могат да издържат. Преди десетина години, поради различни причини, броят на тези контролни състезания е бил много малък или почти е нямало такива и в националния отбор са влизали деца, които са се класирали само от резултатите на националната олимпиада. Тогава сме имали случаи на психическа неустойчивост на някои деца, които не са могли да се представят добре поради тази причина.

В: А какво се случва след това? Наблюдавате ли какво се случва с националните състезатели след като престанат да се състезават? Продължават ли да се развиват в същата област?
О: Да, наблюдаваме ги. По-голямата част от тях отиват да учат в американски университети и най-вече в MIT, който се счита за университет номер едно в областта на компютърните науки. Този, а и други елитни университети, веднага биха приели ученик, който покаже, че има златен медал от международна олимпиада – това е достатъчно добър „документ”, с който те веднага вземат такъв ученик за студент. И наистина, при нас, средно погледнато, от четирима състезатели годишно трима отиват да учат в такива елитни университети, като на първо място се поставя MIT.

В: Това всъщност говори добре за нашата образователна система – щом децата ни са толкова добре подготвени?
О: Има някакво отношение общата атмосфера на образователната ни система в България, но по-скоро това е една елитна група деца. При по-малките ученици, които навлизат в състезателната информатика, мотивацията е някакъв вътрешен интерес, тяхното желание просто да решат задачите. Когато станат по-големи, към 11.-12. клас, те осъзнават, че по този начин ще могат да бъдат забелязани и да бъдат приети в елитен международен университет, което е следващ момент в мотивацията им.


  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM