Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
* * * * *
08 юни 2015 14:02 | Viva Cognita от Новини
интервю

Българските участници в международни олимпиади по математика са амбициозни и добре подготвени

Публикувано изображение
Емил Колев
В. Здравей, в началото ще те помоля да се представиш и да ни разкажеш нещо за себе си.
О. Работя в Института по математика и информатика, откакто завърших университета и от 1992 година се занимавам с подготовка на ученици за участия в състезания, олимпиади и други конкурси, изобщо, работя с талантливи деца, които искат да се занимават с математика.

В. А как се насочи към работата с тези деца?
О. Самият аз едно време участвах в такива олимпиади. Така се стекоха нещата, че с няколко мои състуденти останахме тук и по естествен начин решихме да се занимаваме с това.

В. Решихте да поемете щафетата?
О. Да, така е, поехме я от тези преди нас.

В. Добре, от 92-ра мина доста време, разкажи ни как се развиваха нещата тогава и сега.
О. Сега е доста различно. Имаше времена, когато подготовката и участието в международни олимпиади не бяха сигурни до последния момент. Не знаехме дали ще ни отпуснат необходимите пари. Олимпиадата наближава, трябва да се купят самолетни билети, обаче не се знае откъде ще дойдат парите. Отборът е готов, подготовката е проведена, но до последно не се знае дали ще тръгнем. Това в последните години го няма, сега ни подпомагат фондации, спонсори, нещата са различни. Всичко е ясно предварително и работим много по-спокойно.

В. А децата? Различни ли бяха тогава?
О. Не, децата се развиват по същия начин, и, както знаете, след като участват в международна олимпиада, отиват да учат в чужбина. Преди години беше по-трудно да се учи в чужбина, ако кандидатстваш по нормалния начин, сега вече, тъй като сме в Европейския съюз, всеки може да отиде да учи, където поиска.

В. А кой ще остане да подготвя следващото поколение състезатели?
О. Това е проблемът, няма кой да остане. Много малко остават. През последната година останаха 2-3 момчета, те помагат при подготовката, но според мен и те ще заминат в чужбина. Има и такива, които след като завършат училище не заминават веднага. Отиват например във ФМИ за една-две години и след това заминават.

В. Е, науката е наука навсякъде. Където и да отидат, те ще допринесат за нейното развитие. А може и да се върнат един ден.
О. Да, и аз се надявам на това. Но не става дума само за наука, а и за реализация. Щом извън България имат повече възможности да се реализират, разбираемо е, че заминават.

В. Добре, а сега би ли ми разказал за скорошното ви участие в EGMO – това е олимпиада за момичета. Защо изобщо има олимпиада специално за момичета?
О. Историята е следната – от много години, над 20, в Китай има олимпиада за момичета. Там обикновено се състезават и отбори от Русия и Англия. Организаторът на олимпиада в Англия, Джеф Смит, беше отишъл там и много му беше харесало, беше много въодушевен. Реши и той да организира такава олимпиада, но понеже не може веднага да се направи международна, начинанието е прекалено мащабно, той реши да направи европейска олимпиада за момичета. Някои държави веднага заявиха участие, други казаха, че не може да се прави такова нещо само за момичета, пренебрежително им се стори, и решиха да не участват. Освен европейските страни идват и от други места – още от началото идва отбор от Саудитска Арабия например.

Първата такава олимпиада беше в Кеймбридж. Втората обаче беше в Люксембург, оказа се, че техният образователен министър бил против всякакви такива състезания, не трябвало само определени деца да се изявяват. Съответно състезанието нямаше голям бюджет и ни настаниха в студентско общежитие, където условията не бяха много добри. Третата олимпиада се проведе в Турция. Турците винаги правят олимпиади, на които всички искат да ходят – Анталия, петзвездни хотели, всякакви удобства... А тази година EGMO се проведе в Беларус. Там условията бяха горе-долу като в Люксембург, може би и по-лоши. На втория ден отборът на Саудитска Арабия се изнесоха и отидоха на хотел (смее се).

В. Щом това е европейска олимиада, участват всички европейски страни, така ли? Или има някакво класиране?
О. Всички страни могат да участват, но на тези състезания страната-домакин поема всички разноски, а това са много пари. Пътни, настаняване, организация... всичко това е много скъпо. Затова сложихме ограничение 20 държави – първите 20, които се регистрират. Тази година в Беларус нямаше ограничение и дойдоха 24 държави от Европа и още 5 от други места по света.

В. А има ли някаква разлика в естеството или в сложността на задачите за Международната олимпиада и тези за EGMO?
О. Това беше основната цел на организаторите още в първата година, в която се проведе EGMO – да покажат, че задачите в никакъв случай няма да са по-лесни, задачите са си същите като на МО.

В. Но това все пак е една добра възможност за момичетата, като че ли в националните ни отбори за МО преобладават момчетата, нали?
О. Откакто съществува тази олимпиада, в България значително се увеличи броят на участващите момичета. Те имат две възможности да се класират за участие – веднъж, заедно с момчетата, и още веднъж – за EGMO. Освен това имаме Балканска олимпиада по математика, имаме и Всерусийска олимпиада, на която също участваме. Така че едно момиче може да се класира за три от тези състезания, за четирите е трудно, но на три може да отиде.

В. А как стана така, че ти започна да подготвяш точно този отбор?
О. Екипът ни не е много голям, тези, които се занимаваме с подготовката и участията не сме много хора, дори в последните години някои хора се отдръпнаха и като няма нови, млади хора, които искат да правят това, не оставаме много.

В. Как ти се стори последната олимпиада, тя най-трудната ли беше досега?
О. Не, всички са с еднаква трудност. Имаше много хубави задачи.

В. А какъв е регламентът, едно дете само по веднъж ли може да участва, или, ако се класира, може да участва всяка година?
О. Не може да има ограничения. Който се класира – участва.

В. Случва ли се някое дете да участва в няколко последователни години?
О. Да, случва се. Ние имаме деца, които са участвали четири пъти на международна олимпиада.

В. А кое е най-доброто ни представяне досега?
О. На първата олимпиада едно момиче от СМГ, Павлена Ненова, стана първа с най-много точки.

В. Какво е чувството да подготвиш такова дете?
О. Не ги готвим само ние. Тези деца учат много още от 5-6 клас. И нашите подготовки са много важни, но основата идва от училище и от това как се готвят децата сами.

В. Разкажи ни как протича самото състезание. То се провежда в два последователни дни, нали?
О. Да, първо превеждаме задачите. Те се дават на английски език и всеки ръководител от съответната страна има време, в което трябва да ги преведе. Това се случва в деня преди състезанието – получаваме задачите, обсъждаме ги и ги превеждаме.

В. Как така, това означава, че някой недобросъвестен ръководител на отбор може да съобщи задачите на своите състезатели предварително?
О. На Международната олимпиада например, журито отива на друго място, където да обсъждат и превеждат задачите. Но комуникациите не са ограничени по друг начин. Има силни подозрения, че някои хора, които искат да спечелят златен медал, се възползват от възможността да разберат задачите предварително. В някои страни състезателите получават много пари за подготовка и идеята е, че те трябва да оправдаят тези пари и съответно да се върнат с медали. Иначе ще им спрат финансирането. Но всичко е въпрос на съвест. Например на EGMO ние всички сме заедно в една сграда – журито и участниците. През деня преди състезанието сме разделени, тогава обсъждаме и превеждаме задачите, а след това сме на вечеря заедно с децата. Но предполагам и се надявам, че повечето, а дори и всички отбори, не прибягват до такива начини за спечелването на медали.

В. А защо състезанието продължава два дни?
О. Така си е още от едно време. По този начин проверката е по-добра. Много често състезатели, които в първия ден не са постигнали кой знае какви резултати, на втория ден показват наистина на какво са способни. В пъвия ден стресът е по-голям, те свикват с обстановката, с условията. На втория ден вече се отпускат, всичко им е познато и могат спокойно да работят. Миналата година едно от нашите момичета не се справи добре в първия ден, изкара 2-3 точки, но на втория се стегна и постигна резултат над 20, което беше почти максимума. Това се случва много често.

В. Голям ли е стресът, на който са подложени децата, участващи в тези състезания?
О. Децата искат да участват, повечето момичета са много амбициозни. Разбира се, момичетата са по-емоционални и често стигаме до сълзи. Тези, които участват на такива състезания по-често, са естествено по-спокойни и уверени. Някои се състезават от 8. клас, това са години подготовка и пътувания по международни изяви. Тази година имахме две момичета, за които това е първото по-сериозно международно състезание – Дона Мария от Русе и Магдалена от Бургас. За тях стресът беше по-голям, но това е разбираемо.

В. Тоест, това е тест и на психическата издръжливост.
О. Да, и това е много важно. Тук, на спокойствие, биха се представили още по-добре, но да не забравяме, че там на място напрежението е много голямо и това не може да се пренебрегва.

В. Организирането и провеждането на тези олимпиади изглежда работи като добре смазан механизъм. Все пак, има ли още какво да се желае?
О. У нас подходът към подготовката е доста различен в сравнение с някои други страни. Тук ние даваме на децата много трудни задачи. Повечето от тях не могат да се справят и това демотивира както тях, така и подителите им, които подпомагат тяхната подготовка. В други страни правят точно обратното – дават на децата доста лесни задачи с цел повечето от тях да се справят и да се запалят по математиката. А тук доста често деца, които много се готвят, но не изкарват високи резултати на нашите състезания, се отказват и отиват да се състезават другаде – например на олимпиада по астрономия – със същата подготовка там могат да спечелят златен медал, докато по математика могат да стигнат едва до 20-то 30-то място.
  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM