Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
- - - - -
29 апр 2015 22:55 | ansam от Новини

125 години подготовка на учители по математика в България - част І

Преди 125 години, една година след откриването на първото висше училище у нас, е създаден и първият курс за подготовка на учители по математика и природни дисциплини. С това се поставя началото на системната специализирана подготовка на учители по тези дисциплини.

Младата ни държава тогава още е осъзнавала необходимостта от подготовка на собствени кадри за нуждите на образованието на младите хора. Първите преподаватели в тези курсове са били учители, завършили висшето си образование в чужбина, а също така привлечени предимно от Чехия млади професори, като проф. Антон Шоурек по математика и др. Последните поставят и началото на изследователската дейност по математика у нас. Впоследствие за реализиране на това обучение се създават факултети. Традицията била учителите по отделните дисциплини да се подготвят в съответните факултети.
Така във Физико-математическия факултет на Софийския университет са се подготвяли учители по физика и математика, където студентите получавали сериозна теоретична подготовка, и заедно с това и конкретна педагогическа практика като стажанти учители в училищата. С развитието на учебното дело у нас все повече нараства необходимостта от квалифицирани учители и в страната ни се откриват първите учебни заведения за подготовка на учители, първоначално като филиали на Софийския университет, които по-късно се обособяват като самостоятелни висши педагогически институти, а сега отбелязваме, че учители по математика освен в Софийския университет ” Св. Климент Охридски“ се обучават и в Пловдивския университет ” Паисий Хилендарски“, във Великотърновския университет ” Св. Св. Кирил и Методий“, в Шуменския университет ” Епископ Константин Преславски“, в Югозападния университет ” Неофит Рилски“ и в Русенския университет ” Ангел Кънчев“.
Всички тези заведения са ползвали опита и подкрепата на Алма Матер, като през тези години, благодарение на инициативите на Съюза на математиците в България, поддържат близки контакти, обмяна на информация и взаимопомощ. Математическата колегия е първата, която реагира на промените и необходимостта от учители, които да преподават информатика и информационни технологии, и затова в нашите университети подготвяме и кадри за преподаване на тези дисциплини. Софийският университет има най-дълга история в подготовката на учителски кадри по математика и природни дисциплини. Обучението им се е провеждало в рамките на съществуващия тогава Природоматематически и по-късно Физико-математически факултет и единствената цел на Университета е била създаването на квалифицирани висши кадри за българските училища.
Подготовката им е била съсредоточена в получаване на солидни теоретични познания по математическите дисциплини, което се извършвало от преподавателите – професори, доценти и асистенти. Все пак спецификата на учителската професия изисквала и по-конкретна подготовка за изпълнение на бъдещите задължения, които младите преподаватели трябвало да поемат, и затова в университета са започнали четения по елементарна математика. Те били осъществени от тогавашните професори Любомир Чакалов, Димитър Табаков, както и от новопостъпилите асистенти Любомир Илиев, Алипи Матеев, Спас Манолов и др. Тези курсове давали добра подготовка на бъдещите учители, а семинарните упражнения ги подготвяли за практическата им дейност.
Към обучението на бъдещите учители обаче трябвало да се добави и една нова компонента, която да включва методите на преподаване на математиката. Така още през 1950 година, по идея на проф. Любомир Чакалов, към Катедрата по висш анализ се открива секция по Методика на математиката, в която влизали доц. Петко Иванов и двама асистенти. През 1955 г. официално е създадена самостоятелна катедра Методика на обучението по математика, физика и химия. Това е първата катедра по методика по обучение на учебна дисциплина у нас. Началната дата – 1955 г. – ни показва, че катедрата ни има вече 60-годишна история. През 1963 г., след разделянето на факултетите и обособяване на Математически факултет, катедрата се преименува в Катедра по методика на обучение по математика.
Така тя просъществува до създаването на Единния център по математика и механика през 1971 г., като става част от него, и се нарича Сектор ” Обучение по математика“. Това звено просъществува до 1989 г., след което катедрата става отново част от Факултета по математика и информатика. Ръководители на катедрата, а по-късно на сектора, са били Петко Иванов, Алипи Матеев, Александър Гьонов, Благовест Сендов и Генчо Скордев. През 1984 г. към катедрата се създава Лаборатория ” Автоматизирани системи за обучение“ (ЛАСО). Целта на ЛАСО беше да отговори на нарасналите потребности от обучение на учители, които да преподават информатика и да подпомогнат навлизането на компютрите в съвременното учебно дело. След 1989 г. катедрата приема сегашното си име Катедра ” Обучение по математика и информатика“.
Това може да се счита за съвременния етап на развитието на катедрата. През този период ръководители са били Анани Лангов, Иван Тонов, Кирил Банков. През 1989 г. ЛАСО се отдели като самостоятелна катедра по информационни технологии, от която пък се отдели катедра по софтуерни технологии. Научно-преподавателският състав на катедрата включва високо квалифицирани кадри – професори, доценти, доктори. По време на съществуването си като сектор ” Обучение по математика“ към ЕЦММ (1971–1989), звеното осъществява обучение по така наречената блокова система. Това е аналог на сега действащите бакалавърски и магистърски системи. Обучението в ” блок А“ беше по същество бакалавърската част, а това в ”блок Б“ – магистърската част. За подготовка на учителите през 1971 г. са създадени два блока: четиригодишен ” блок D“, на който сега съответства бакалавърската степен, и ” блок D′“, на който сега съответства магистърската степен. ” Блок D′“ е едногодишен и е надстройка на ” блок D“. В него постъпват най-добрите по успех студенти след завършване на ” блок D“ или вече проявили се учители по математика по предложение на Окръжните отдели ” Просвета“. Обучението завършва със защита на дипломна работа. Най-добре представилите се специализанти имат право да продължат обучението си като аспиранти (докторанти) по предложение на сектора ” Математическо образование“ без да държат конкурсен изпит.
Ръководител на курса е проф. Алипи Матеев. Основните лекционни курсове в ” блок D′“ се четат не само от членовете на сектора ” Обучение по математика“, но и от водещи преподаватели от Единния център. Две години след създаването на блока, по негов образец бяха създадени подобни едногодишни специализации и по други специалности в Софийския Университет. От учебната 2003–2004 година започна магистърско обучение към катедра ОМИ по нововъведената степенна система. Магистърската програма се нарича ” Технологии за обучение по математика и информатика“ (ТОМИ). Програмата предлага редовен и задочен вариант. В процес на подготовка и предложен за акредитация е проект за дистанционна магистърска програма по математика и информатика, която ще предложи по-гъвкава система на избор на посещаваните курсове. Основните акценти на програмата са подготовката на учители за работа с изявени ученици, проблемите с оценяване на техните постижения и овладяване на съвременните информационни технологии и техните приложения в учебната практика. Програмата завършва със защита на дипломна работа. Програмата ТОМИ е привлекателна не само за студентите от учителската специалност в нашия университет, но и за много студенти от другите специалности – приложна математика, информатика и др. В нея се включват студенти от други факултети, а напоследък голям интерес към нея проявяват завършилите курсове за придобиване на учителска правоспособност по линия на следдипломната квалификация. През последните няколко години през програмата ТОМИ са преминали студенти от Гърция, Кипър, Турция, Молдова и Македония. Подготовката на учителите по математика и информатика се извърша в редовна, задочна, факултативна форма на обучение, както и по линия на следдипломната квалификация. В началото на съществуването си в катедрата се чете курс по ”Методика на обучението по математика“.
Първият систематизиран пълен курс по тази дисциплина е създаден от доц. Петко Иванов. Той е автор и на първият учебник по МОМ. Първото издание на учебника е от 1950 г. Оттогава във Факултета се четат лекции по методика на обучението по математика. По-късно са въведени и ” Учителски практикум“ (за решаване на задачи), ” Хоспитиране“ и ” Педагогическа практика в училище“. Значителни промени претърпяват курсовете на катедрата със създаването на специалността ” Математика и информатика“ от началото на учебната 1990-1991 година. В учебния план са залегнали следните основни курсове: ” Методика на обучението по математика“, ” Училищен курс по алгебра и анализ“, ” Училищен курс по геометрия“, ” Теория на числата“ и ” Училищен курс по информатика и методика на информатиката“. Продължава ” Математически практикум“ за решаване на 121 задачи, както и ” Хоспитиране“ и ” Учебно-педагогическа практика“. Обучението на студентите – бъдещи учители се оформя и от широк кръг изборни курсове като ” Неравенства“, ” Методи и технологии в педагогическите изследвания“, Съдържание и методика на извънкласната работа по математика“, ” Комбинаторика, вероятности и статистика в УКМ“, ” Учебна документация“, ” Избрани въпроси от историята и теорията на МОМ“, ” Проектиране и разработване на образователен софтуер“, ” Компютърна евристика“, ” Съвременни образователни технологии“ и др. Въвеждат се и хоспитиране и предучилищна педагогическата практика по информатика. Първата (задочна) аспирантура по МОМ е открита през 1962 г. във Физикоматематическия факултет на СУ с аспирант Иван Ганчев. Той разработва и първата у нас кандидатска дисертация на тема ” Обучението по математика в средното училище и някои въпроси от съвременната логика“, защитена през 1967 г. в Москва. През 1995 г. Иван Ганчев става първият доктор на педагогическите науки в България в областта на МОМ със защита на дисертация на тема ” Основните учебни дейности по математика – синтез на резултати от различни изследвания“.
През 1966 г., след редовна аспирантура в Ленинград (сега Санкт Петербург), защитава кандидатска дисертация по Методика на обучението по математика членът на катедрата Йордан Кучинов. Той е първият българин, защитил в чужбина кандидатска дисертация в тази област. В катедрата са разработени и дисертационните трудове на чужди граждани: Асад ал Жанаби (Южен Йемен), Василиос Салтас (Гърция) и Лиляна Акаша (Йордания). Защитени са няколко дисертации по методика на обучението по математика и методика на обучението по информатика. В момента действа акредитирана докторска програма, в която се обучават значителен брой докторанти. Научноизследователската дейност се осъществява в няколко направления: Основни направления на научните изследвания в катедрата. През всичките години на съществуване катедрата ОМИ извършва научни изследвания в съответствие с нуждите на училищната практика у нас и на международните тенденции в развитието на Дидактиката на математиката.
Ето някои по-важни методически проблеми, разработвани в катедрата и докладвани на български или международни форуми и публикувани в различни наши или чужди издания:
1. Логически проблеми в обучението по математика. Методика на основните средства за представяне на математическа информация (понятията, определенията, теоремите, доказателствата, задачите и решенията на задачите) в училищния курс по математика.
2. Обучението по математика и информатика в системата на учебните предмети в училище.
3. Съвременни учебни средства в обучението по математика и информатика.
4. Тестовете в обучението по математика.
5. Принципи, подходи и средства за изследване, фиксиране, представяне и структуриране на методическите знания.
6. Историята на математиката и обучението по математика като източник на идеи за МОМ.
7. Съдържание и организация на извънкласните форми на обучение по математика.
8. Математически методи в педагогическите изследвания.
9. Изследване на учебна документация по математика.
10. Математически модели за измерване на ученическите постижения по математика.
11. Статистически методи за анализ и обработка на данни от ученически тестове и изпити.

(Следва продължение)
  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM