Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube




Снимка

№5 Седмицата, в която интернет изкукурига

Публикувано от kdelchev , 15 ноември 2014 · 1634 видяно

сарказъм яд наука In Memoriam
'Think of how stupid the average person is, and realize half of them are stupider than that.'-George Carlin

През изминалата седмица се случиха четири неща. Едно - трагично, едно - епохално и две - абсурдни. По обясними прични, ще започна с първото.

Трагичното: Изгубихме Александър Грьотендик, едно от най-важните имена в математиката на ХХ век. Епохална фигура за множество области тази наука, той предлага теория на схемите, свързвайки органично алгебричната геометрия с други дялове от огромна важност като комутативната алгебра и теория на числата. Oбобщава Риман-Рох, създава принципно нов начин за разглеждане на Римановите повърхнини - dessins d'enfants, "детските рисунки", които и до ден днешен са най-дълбокото приложение на графите в математиката... И още, и още... Отиде си след повече от двадесет години отшелничество, предхождани от десетилетие на радикална политическа активност и само спорадични математически работи, като един от най-енигматичните фигури в науката изобщо. И уви, почти никой извън математическата общност не отбеляза това. Моля се сега да стои на Онзи Свят, разглеждайки Книгата*, подсмихвайки се на всяко свое доказателство, което открие там.

Епохалното: След 10 годишна мисия беше осъществено първото кацане на комета. Филе се разкачи с Розета и кацна, не без серия от перипетии, като отказ и на двигателя и на харпуните, двете системи, чиято цел беше да задържат апарата с големина на шкаф върху повърхността на Чурюмов-Герасименко. Въпреки това, след два подскока, при сериозно намалено слънчево греене, имаме работеща лаборатория върху комета и тази лаборатория взе първите си проби от повърхността на небесното тяло. Резултатите от мисията на Розета, която все още продължава активно, ще дават плод на стотици бъдещи публикации и нищо чудно да се окажат повратна точка в позанемарения ход на космическите изследвания. Много бих искал да споделя някои по-подробни мои мисли относно програмата, но предпочитам да оставя това на специалистите и просто да споделя линк към сайта на програмата - http://rosetta.esa.int/

Какво обаче се случи? Абсурдното. Вместо всички да свалят шапки на екипа, направил това научно-техническо постижение възможно, една немалка част от интернет пространството реши да се занимава с... ризата на д-р Мат Тейлър, един от най-важните разработчици на Розета. Татуираният учен, поредна брънка от веригата ракетни инженери - ексцентрици, започваща още от Циолковски, се появи облечен в хавайска риза с десен, включващ нарисувани жени по бански костюм. Деяние, сметнато за смъртен грях от десетки хиляди борци за социално равенство, които видяха в този му жест обектификация на жените и непростима обида към делото за приобщаване на повече жени към науката. И вдигнаха такъв вой до небесата, щото най-накрая д-р Тейлър се разплака пред камерата, извинявайки се за случая.

Впрочем, за да съм честен, това беше една доста грозна риза. И като цяло, не е много добре да се появяваш по хавайска риза по официални научни поводи, независимо от десена. Обаче, когато десетилетният ти труд се е овенчал с успех, нормално е да не си съвсем адекватен, в краткотрайна перспектива. И доброто възпитание обикновено ни съветва да прощаваме дребните грешки в етикета на околните. А пък да не говорим, че ако изборът за тема е между "бъдещето на космическите изследвания" и "десен на дрехи", да избереш втората индикира огромна интелектуална пустота.

Дори да предположим, че ризата е нанесла смъртна обида на стотици млади жени, желаещи да се занимават с изследователска дейност, кое ще инспирира повече бъдещи жени учени - разказът за това, как човечеството кацна на комета, или поредното показване на политически коректни мускули?

Но дали, обаче, тази реакция не е породена от някакъв особен морален абсолютизъм, породен, може би, от личен опит, от горчив личен опит с културата на обектификация, върлуваща в нашето съвремие? Ако е това, то подобни реакции биха били, ако не обосновани, то поне обясними. Да, ама неееее.

Защото няколко дни по-рано същите хора, които на 13ти нямаше да споменат нищо за кончината на Александър Грьотендик, ни занимаваха с един друг Александър. От Таргет (верига супермаркети в САЩ). Алекс ЛеБьоф, 15, се прочу с това, че някой го снима докато опакова покупки и пусна кукленското му, красиво по един Дисни начин, лице в Туитър. Ден по-късно той вече се беше сдобил с половин милион почитатели, няколко предложения за венчило и ежедневни смъртни заплахи. Не помогна и показването му в национален ефир при Елен Дедженеръс, където младежът, без особен дар слово или бърз ум, очевидно се чувстваше абсурдно неловко. Неведомите сили на социалните мрежи за едно денонощие го превърнаха от опаковчик на продукти в продукт. Обектификация пар екселанс, при това не предполагаема, на някаква размито дефинирана група хора, ами на конкретно лице, непълнолетно, очевидно несъзнаващо в какво са го забъркали. Някой скочи ли да нарече зомбясалите последователки на #AlexFromTarget луди? Не. Някой скочи ли на Елен Дедженеръс? Не. Щото или са безименни, или са от "нашите" и не стават за демонизиране. И няма какво да се спечели от цялата работа.

Та така, двулична работа. И срамна. Все по-очевидно става, че здравият разум не е необходимо условие за използването на интернет и все по-ясно се вижда как хора с всякакви планове и програми се възползват от това. Та по тоя повод - нека да мислим повече.


_____
*(б.а.)Великият Пол Ердьош неведнъж е казвал, че Господ има книга, в която са събрани най-изящните доказателства на всички важни математически твърдения

  • 1



Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM