Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube




Снимка

№8 И аз да се оплача от образованието

Публикувано от kdelchev , 19 февруари 2016 · 932 видяно

Мдаааа.... Отдавна не съм писал. Времелипсис. През това 'отдавна' се случиха много неща - Григори взе злато на INESPO само ден преди да го приемат в Кеймбридж, слагайки прекрасен венец на една страхотна година, после пък преживяхме разочароваща седмица в Милано, затрупани в купища неуредици на най-стъписващото издание на EUCYS в над 25 годишната му история. После пък си избрахме нови ISEF-ци и нови RSI-ци, за които аз и Жени ще пишем в идните седмици...

Сега по темата на номер 8. Периодично, напоследък все по-често, чувам какво било приоритетът на образованието. Осигуряването на кадри за бизнеса викат едни, родолюбието - други, възпитанието - трети, а днес от Канал 1 изтече един чуждоземен образователен експерт, който заяви, че е демократичния свободен избор. Странна работа - задълженията са ми такава, че често се срещам с чуждоземни образователни експерти в чужбина, но те не са и на стотна толкова причудливи, колкото прииждащите на наша територия. Трябва да има нещо, което ги привлича у нас... Рупите и Седемте езера сигурно...

Аз, обаче, не съм образователен експерт, ами математик и за това ще подходя към темата с методa на отхвърляне на противното. И ще се опитам да отхвърля няколко противни неща, които наблюдавам и които изобщо не мисля, че трябва да се приоритизират и дори толерират в средното образование. Правя предварителната уговорка, че няма да имам възможност да навлизам в големи подробности по тях. Целта ми е по-скоро да повдигна въпроси, според мен важни, но често оставащи на заден план.

Инфлацията на оценките от години има отчайващи размери. На националните външни оценявания виждаме средни успехи около 4.50 (което е логично), но навсякъде виждаме шестици като масовата оценка по дневниците. Особено след седми и дванадесети клас. Нали децата ще кандидатстват, защо да им разваляме бъдещето... Няма лошо, нека да получат шанс. Примерно - вместо някой дето действително се е борил за оценките си. Според закона стандартите са еднакви навсякъде, но реално - не. Теодоси Теодосиев разправяше, че има шестица, шестичка и шестиченце, но те в дипломата изглеждат еднакво. И този, който получава шестица в едно средностатистическо училище по математика, може едва да стигне за четири в математическата гимназия. Получава се така, че учениците в училища с високи критерии са прецакани спрямо тези с ниски, което пък води до сваляне на критериите и в 'елитните' гимназии с цел да не се ощетяват собствените ученици. И така - отличен за всеки малко по-добър от средното ниво. А с какво толкова се отличава от останалите - нищо.

Освен това двойки има само формално. Да - като текущи оценки се срещат. Да - по кандидатствания и национални оценявания ги има с купища и купища. Като срочни и годишни оценки - по-редки са от белите врани. Какъв е стимулът на един учител да ги пише? Ученикът ще го занимава лятото, а ако се издъни, току виж си взел че изцяло отпаднал от училище и тогава с него си тръгват и онези пари, дето следват ученика. Така реално не съществува никакъв рационален стимул едно училище или един конкретен учител да оценяват реалистично собствените си ученици. Напротив - съществува обратното.

И докато честното и строго оценяване не носи престиж на едно учебно заведение, то високата посещаемост на часовете и многото домашни - да. Тъй като шестици има всеки, признакът, че някой учи в добро училище все по-често става това колко домашни им дават и колко строго следят да се влиза в час. Това, по съвпадение, е и най-лесният начин да се симулира дейност. Писането на отсъствия и даването на домашни (за разлика от проверяването им) не отнема време на самия преподавател и не изисква ментални усилия.

Естествено, никой не оспорва, че и двете са важни. Даже, в определени случаи - жизнено. Ако едно учебно заведение успее да задържи в час децата с рисково поведение и след това - още 2-3 часа, докато си напишат в библиотеката домашните, то успешно ги е предпазило от рисковата им среда. Това е прийом, който в Бразилия на много места е дал чудесни резултати. Проблемът е, че при нас нещата са обърнати - в проблемното училище няма неща, които да задържат слабите ученици, нито като положителен стимул (училищни клубове, извънкласна дейност), нито като отрицателен (работещи дисциплинарни мерки). Опасността от двойки, които не се пишат, е нулева, а страхът, че нещо ще се случи на родителите, ако децата им отпаднат от образователната система е много по-малък от страхът на училището, че парите ще си идат с ученика.

Обратно - силните, добре подредени гимназии скрупульозно спазват изискванията за следене на отсъствия, създадени с поглед към проблемние такива. Заделят отделни пликове за бележките на всеки ученик, броят дни отсъствия по семейни причини и дори се правят на по-големи католици от папата, въвеждайки дълбоко неадекватни мерки като изискване към максималния брой извинени отсъствия за получаване на стипендия...

От друга страна именно силните ученици в добрите гимназии имат нужда от толеранс по този параграф. Те пътуват най-редовно по състезания, било академични или спортни, често през половин България, посещават редица извънкласни дейности, участват във форуми, които са лицето на българското образование пред света... И преобладаващото количество от тези дейности се случва събота и неделя... за да не се губят часове. Ако техните майки и бащи отидат два дни командировка през уикенда - получават автоматично съответните дни отпуска или допълнително заплащане. Ако самите ученици след пет учебни дни отидат на състезание и след това се върнат за още пет учебни дни - здраве да е. Тия 12 дни изобщо не се отразяват леко на един петнайсет годишен младеж. Присъствието в час е важно само ако ученикът в този час си по-полезен, от колкото извън него. То не е важно само по себе си като някакво първично благо. Слава богу, много директори и учители проявяват нужното разбиране към това. Други - не чак толкова и няма механизъм по който тяхната ригидност да бъде смекчена с оглед доброто на учениците. Съществуват единствено радикалните мерки по смяна на формата на обучение, които са прекалено драстични, за да са практични.

Третата и последна тема, която искам да повдигна е раздробеността на образователните инициативи. Училищата в момента се намират в конкурентна среда и това е добре. Слава богу има различни финансови инструменти за подкрепа на училищни инициативи, което също е общо-взето добре. Всички те, обаче, стигат само до ниво единично училище. Няма механизми за подкрепа на сътрудничество между училищата. Няма обмени, няма съвместни школи, екскурзии и тн. Защо това е важно? Ще го илюстрирам с един умишлено преупростен пример - волейболна школа няма как да съшествува с четири човека. По очевидни причини. Но ако в три или четири училища има по четирма желаещи - тя става жизнеспособна. В момента, обаче, е практически невъзможно това да се случи, освен ако училищата не се разберат и не отнесат към общината желанието си, която вече нещо да направи. Вместо самите училища. Дори по-простият вариант, ученикът Х, който е силен физик, да ходи на школата по физика в съседното училище, понеже в неговото няма, в момента виси. А за неща, които са по-висш пилотаж, като размени на ученици - това спокойно можем да го забравим на този етап. Потенциалът дори там, където го има е ужасно малък и не намира подкрепа в нормативните документи изобщо.

Въпреки горните редове, пълни с непривично много оплаквания, дори и за мен, обаче, трябва да кажа, че настоящата ни образователна система е ненужно демонизирана. В нея действително има и много добри страни. Гледайки ниското средно ниво, ние забравяме много високото максимално ниво. Имаме и държавни училища, даващи образование на което много елитни частни школи могат да завидят. Имаме и невероятно отдадени преподаватели с голяма ерудиция. Това са неща, които в никой случай не бива да забравяме и които, да, са повод за гордост. Именно за това трябва да създадем среда, в която те да могат да продължават да работят и в която техните добри практики да се разпространяват свободно.

  • 0



Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM