Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube




Снимка

№10 За втори път във Финикс.

Публикувано от kdelchev , 08 юни 2016 · 1432 видяно

"Ако на някой случайно му се идва на Аракис, да знае, че винаги е добре дошъл да ни посети" - Ричард Марсдън

И така, измина още едно издание на Intel ISEF. По традиция, давам първо с резултатите и след това ще отделя известно внимание на обстановката в която бяха постигнати:

Дона-Мария Иванова - Почетна награда на AMS.

По-наблюдателните читатели ще си спомнят за кошницата с награди от миналата година и онези от тях, които не са до там запознати с естеството на тези конкурси може би ще се разочароват, но истината е, че няма повод за това. На форум като този, при това на най-голямото му издание изобщо (и като брой на участници, и като брой на съдии), в конкуренцията на 79 държави, всяко едно подобно отличие е повод за гордост. Дона-Мария спечели абсолютно заслужена награда, а и Поли и Крис, останалите ни участници, се представиха изключително професионално, с много добри разработки.

ISEF-ите са измамно подобни събития. Всяка година имат абсолютно една и съща структура - два дена за разпъване на щандовете и регистрация, откриване, работен ден, ден на отворените врати, закриване и заминаване. Всяка година има културна вечер, всяка година го има панела "Excellence in Science"... И въпреки това, всяко едно издание си има собствен 'дух', който човек с времето се научава да следи и анализира.

Тазгодишното издание се проведе във Финикс, Аризона, също както и през 2013г., когато участвахме за първи път. За любителите на географията - това е еднa долина, където има град, само защото едно време е имало река, а навсякъде околовръст е пустиня. Да, ама белият човек е изградил язовир и сега и река няма, та късната пролет милва обитателите на обширната, но много плоска, агломерация с 40-45 градусови температури без капчица влага. Местните масово живеят в едноетажни къщи с гигантски стряхи и най-добрите климатици, които могат да си позволят, а пясъчните бури се срещат сравнително рядко и не пречат на летището... твърде много. Едно от най-приятните усещания в живота ми беше срещата на по бира с Ричард Марсдън и останалите местни исторически фехтовачи - тя се проведе под машина за водна мъгла толкова силна, щото успя да накара джобното ножче в чантата ми да ръждяса. И въпреки това ми беше леко топло.

Изобщо - стряскащо ярък контраст с другите два града домакини на конкурса - крайбрежния Лос Анджелис и умерения, стар (по американски стандарти) Питсбърг. Усеща се и липсата на академични центрове от ранга на UCLA и Карнеги-Мелън, въпреки многото усилия, които ASU (Arizona State University) хвърля по въпроса. Последното, макар да изглежда страничен фактор, всъщност е доста важно, защото голяма част от журито на Intel ISEF, което е съставено от доброволци, всъщност се набира от местните висши учебни заведения. Впрочем, пишейки това, крайно време ми е да съставя един материал за значението на журирането и различните парадокси, които могат да се наблюдават там, ама това ще остане за друг път...

Организацията на конкурса беше абсолютно перфектна. Хотелите бяха или в непосредствена близост до конферентния център, където бяха разположени всички дейности на Intel ISEF, или на един трамвай разстояние, в който случай участниците получаваха карти за градския транспорт. Това нещо за събитие в което само участниците са над 1800, без да броим ръководители, наблюдатели, учители, близо 900 човека жури, доброволци и какво ли още не си е направо чудо на чудесата. Шапка свалям на Шарън Снайдер, директор на конкурса, Society of Science and the Public (организаторите и основателите на събитието) и Intel (генералния спонсор) за способността да направят такова събитие. И малко ми е тъжно, като си спомням серийните фалове на миланците миналата година за EUCYS, когато ни разкарваха напред-назад из Ломбардия до един и половина през нощта.

Паралелната програма на конкурса е едно от нещата, които всяка година минавав без особени изменения, но макар структурата да се запази, то фокусът беше подчертано различен. Много повече фундаментални изследвания - невронауки, НАСА и т.н. за сметка на социалния фокус от минали години. Даже на ключовото събитие, панаелът на нобелистите, въпросите бяха подбрани така, че да се акцентира повече върху неща за епистемологията или бъдещето на науката, от колкото за моралните й аспекти. Не че нямаше и от вторите, просто по-малко, Тук следва да се отбележи и че за първи път имахме участник, избран да зададе въпрос на панелистите, сред които отново се отличаваха имената на Джей Майкъл Бишъп и Мартин Чалфи. Дона-Мария, имаше тази чест, както и възможността да присъства на официален обяд с тях.

Промененият фокус беше докарал на конкурса мощен фронт силови структури. За един ден, при наличие на желание, човек можеше да се срещне с представители на NSA, DEA и CIA (ЦРУ, както е прието у нас, но ми хареса римата). Аз нямах такова, но все пак се завъртях на презентацията на ЦРУ, което сигурно е било сред най-неловките изживявания на злощастния им агитатор. Горкият положи огромни усилия, за да убеди присъстващите двайсетина ученика, че стипендиантските програми на агенцията му си струват, докато трийсетината ученика, с доволно големи шансове за пълни стипендии в различни университети, положиха по-скромни усилия да се правят, че се интересуват.

Далеч по-голям интерес предизвика появата на MIT в съпътстващата програма на конкурса. Представителят на института без голям проблем напълни до предела залата, с хора седящи на земята и разпоредители, връщащи закъснелите, за да не се тъпчат. Не мога да кажа, че лично аз научих нещо ново за техните политики по прием, защото съм имал възможност да разговарям на тази тема с негов колега по-дълго и в по-тесен кръг, но с удоволствие мога да отбележа, че се запазва и дори нараства влиянието на научните школи и панаири за приема в MIT. Така, с две квоти за RSI, три за ISEF и EUCYS и ежегодните участия и в други панаири, може да се каже, че родните ни ученици имат отлични възможности да стартират кариерата си рано. От тях зависи дали ще могат да ги оползотворят. От наша страна - хората от КМТ и от ИМИ-БАН продължаваме да работим в тяхна подкрепа.

  • 0



Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM