Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube




Снимка

№4 Как да пишем за наука? Съвети към начинаещия журналист.

Публикувано от kdelchev , 08 ноември 2014 · 1506 видяно

сарказъм
"Разбирам каква е действителността, но в статията се фокусираме на друго" - Деляна Лукова

Макар родната преса да няма голяма нужда от съветите, които ще изложа по-долу, защото тя много добре се справя и без тях, България има много млади хора на перото, някои от които са следвали в чужбина, или пък не са стажували в медийни титани като "Уикенд", "Марица" или "България ДНЕС". За тях може би ще е полезен този кратък практически увод в методите на родното репортерство при отразяването на научни вести.

1. Епитети. Винаги ползвайте подходящите за вашата жертва събеседник. Ако е ученик/студент - гений/вундеркинд. Ако е до 35 години - нова звезда/надежда. Ако не е навършил пенсионна възраст - икона. Ако е - легенда.

2.Винаги коментирайте външния вид на интервюирания. Ако носи очила или престилка, обезателно отбележете, че е точно такъв, какъвто сте си го представяли. Ако не носи - че по нищо не личи, че е гений (или друг подходящ епитет по т. 1).

3. В случай че интервюирате жена, неизменно отбележете, че тя доказва, че и жените стават за учени и я попитайте дали се чувства комфортно в един мъжки свят.

4. Не затруднявайте читателите и себе си с ненужна терминология. "Петри", "реторта", "епендорфка", "бюрета", "кювета" - всичко това може да бъде спокойно заменено с "колба". По изключение, пипетите може да наречете спринцовки, защото "пипета" звучи глупаво. В случай, че работите във вестник, сложните думички просто едитнете пост фактум.

5. Една наука е толкова по-интересна, колкото е по-голям шанса да се самоубиете в института, посветен на нейното изучаване. Бонус точки получават онези дисциплини, в които ескпериментите светят. Винаги се стремете да заснемете учена в естествената му среда и да се впишете органично в нея. Ако се затруднявате откъм идеи, просто вземете престилка назаем и започнете интервюто с "колба" в ръка.

6. Не забравяйте, че вие сте по-квалифициран да знаете кое е интересно и не се поддавайте на опитите на вашия събеседник да смени посоката на интервюто към неща като резултатите и методите на изследването или в кооперация с кого е било постигнато. Придържайте се към задължителните въпроси - може ли да ви бъде от полза на вас, как може да бъде обяснено на петгодишно дете и не се ли опасяват в лабораторията, че подобно откритие може да навреди на човечеството като създаде черна дупка или попадне в ръцете на ислямски терористи.

7. Ако събеседникът ви упорито се опитва да обяснява за постигнатите от него резултати, или не дай Боже - методите, сменете темата генерално. Попитайте го дали има човек до себе си. Ако не - защо не? Ако да - от колко време са заедно, смятат ли да пренесат връзката си на ново равнище? В случай че събеседникът проявява явно нежелание да навлиза в подробности, попитайте го за пола на човека до него. Може пък да произведете новина... Бонус точки, ако интервюирате тийнейджър и се изчерви. Снимайте в близък план! Него, впрочем, може да го питате и за взаимоотношенията с мама и тате. Дали се радват, че са отгледали гений?

8. Генерализирайте. Резултатите, каквито и да са, първо установихме че не е нужно да се съобщават, после - никой няма и да ги разбере. За това ги направете по-сексапилни за публиката. Възможностите са безкрайни. Ако е изследван патоген - значи върлува вирус-мутант. Ако е тестван нов химиотерапевтик - ракът е победен. Ако случайно интервюирате астроном - разкрил е тайната на вселената или търси извънземни. Само с математиците е трудно. За тях казвайте, че са решили някоя нерешима задача и толкова.

9. Винаги се интересувайте, дали вашия събеседник ще остане в България. И винаги изказвайте разочарование, ако ви каже, че няма. Пояснения, като това че е в чужбина по проект, че работи със съавтори базирани у нас, или пък общи приказки за това, че е нормално един учен да пътува, може да изрежете впоследствие.

10. Тъй като учените пътуват, значи са видели много свят. Това значи, че автоматично следва да им бъде зададен въпросът действително ли сме най-интелигентната нация. Каквото и да ви отговорят на тоя въпрос, ще имате новина, за това не го пропускайте.

Така в десет кратки стъпки, с минимални физически и никакви умствени усилия, вие ще имате чудесна статия, с която да отчетете активност пред редактора, докато тайно завиждате на колегите от по-важните отдели като "Спорт" или "Светски новини".

  • 2



Снимка
Тодор Брънзов
08 ное 2014 22:21

хахаххахахаха

 

За допълнително улеснение:
 
Константин Делчев е млада надежда на математиката. Гледайки този скромен, разрошен изследовател, по нищо не можете да предположите, че пред вас стои новата звезда на хоризонта на българската наука. Обграден от плюсове и минуси, нехаещ пред опасностите, които създава действието делене за световния мир, той смело решава по една нерешена до момента задача на седмица. Въпреки прекрасните отношения с човека до него - за съжаление, той е поредната бъдеща легенда, която не смята да остане в България и отговаря с двусмислено "мхм", на въпроса дали сме най-интелигентната нация.
    • 2
  • Доклад

Хахахахаххаха!

    • 0
  • Доклад
Снимка
Тодор Брънзов
09 ное 2014 20:05

Мдам. А от достоверен източник научихме, че напоследък се занимаваш и със свръхголеми числа - от милион нагоре, което си е цифра отвсякъде.

    • 1
  • Доклад

Остави се... не мога да броя до толкова...

    • 0
  • Доклад
Снимка
Тодор Брънзов
10 ное 2014 21:59
    • 0
  • Доклад
Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM