Есенен математически турнир "Черноризец Храбър"
Състезание за ученици от 2. до 12. клас.
Участниците са разделени на 6 възрастови групи: 2 клас, 3-4 клас, 5-6 клас, 7-8 клас, 9-10 клас и 11-12 клас.
Участниците в една възрастова група работят по еднакви задачи, но класирането за всеки клас е отделно. Състезанието е под формата на тест с 5 избираеми отговора, който е от 15 задачи за 2 клас, 20 задачи за 3-6 клас, 25 за 7-8 клас и 30 задачи за 9-12 клас.
Сред задачите има доста, които са необичайни и неочаквани. Освен математически задачи има и 1 или 2 по информатика и 1 с лингвистични елементи, като за разлика от традицията в лингвистичните състезания тук решенията се дават с математическа обосновка.
Сайт на състезанието: http://www.math.bas.bg/ch/
Примерни задачи: http://www.math.bas....cs/problems.pdf
Доцент Борислав Лазаров сподели интересни спомени за създаването на Турнира:
Българско математическо състезание с тема-тест от въпроси с избираем отговор, беше проведено за първи път от мен и Йордан Табов на градския празник на ТНТМ в София през 1989 г. През следващите две години, обаче, такива състезания не се проведоха. Не само това: в периода 1990-1992 г. настъпи рязък спад в организирането на извънкласни форми на работа с талантливите млади математици. Тези тревожни тенденции ни дадоха повод да сформираме екип от радетели на математическата кауза и да организираме на 1 ноември 1992 г. в чест на Народните будители първото издание на Есенния турнир Черноризец Храбър.
Първоначално целите на Турнира бяха:Уверено мога да кажа, че тези цели бяха постигнати, като резултатите надминаха и най-смелите ни очаквания! В момента даже се усеща едно сериозно претоварване на календара на математическите състезания. Въпреки това, Есенният турнир Черноризец Храбър е на челните места със своя професионализъм на организация и новаторство в тематичен план, често служи за еталон на останалите състезания, както и за определяне на тенденциите в извънкласната работа по математика.
- да се запълни една празнота в календара на математическите състезания в България, повечето от които се организират през втория срок на учебната година;
- да се запълни една празнина във формата на провежданите у нас математически състезания, като се използва състезателна тема от въпроси с избираем отговор;
- да се осигури възможност за изява на национално ниво на една голяма група ученици, които практически нямат достъп до национални състезания като Зимните празници и Пролетния конкурс;
- да се покаже на математическата колегия и на дейците на образованието, че и в трудни за страната периоди, с находчивост, ентусиазъм и понякога безвъзмездно полагане на усилия, може да се направи нещо добро за талантливата част от младото българско поколение.
През годините турнирът се е провеждал в Македония и Русия. Интерес към провеждането му се проявява и от Казахстан.
Научно-методическо и организационно ръководство се реализира от екип към Института по математика и информатика с председател Борислав Лазаров, в който към момента участват активно Албена Василева, Боянка Савова, Ивайло Кортезов и Йордан Табов. Подкрепа на Турнира са оказвали видни наши математици, в това число академиците Благовест Сендов, Петър Кендеров и Борислав Боянов.
Освен математическо състезание, Турнирът е и повод за целогодишно съпътстващо обучение: провеждат се Майсторски клас Черноризец Храбър, Летен и Есенен математически семинар.
Издават се сборници с материалите от Турнира. Турнирът е и платформа за научни изследвания в областта на математическото образование, а резултатите от тези изследвания са публикувани в авторитетни наши и международни издания.
Ето какво ни каза и доц. Ивайло Кортезов:
Началото на турнира е поставено през 1992 година. През първите години е имало само една възрастова група. През 1998 се обособява отделна група 7-8 клас, като постепенно нарастващият интерес на деца и родители доведе до стъпаловидна поява последователно на групите 5-6 клас, 3-4 клас и 2 клас, а междувременно групата 9-12 клас се раздели на групи 9-10 и 11-12 клас.
Един от отличителните белези на Турнира е това, че от българските състезания това е вероятно най-статистически обработваното; мери се например доколко всяка отделна задача успешно разделя силните от слабите състезатели. Повечето задачи правят това успешно и техните коефициенти се оказват положителни. Такива с коефициенти близки до 0 може да се считат за не особено сполучливо разделящи. Макар и много рядко, възможно е да се появи задача с отрицателен коефициент.
Друга статистика касае склонността на учениците да поемат риск (даването на отговор крие риск, защото човек се отказва от сигурните точки, които му се полагат за непопълнен отговор) - оказва се, че до 6 клас тази склонност е приблизително еднаква у момичетата и момчетата, а по-нататък видимо се разделя - пораствайки, момчетата са все по-склонни да рискуват, а у момичетата това желание постепенно намалява.