Към съдържанието

Viva Cognita at Facebook
Viva Cognita at Twitter
Viva Cognita at YouTube
* * * * *
12 май 2015 11:21 | Viva Cognita от Новини
интервю

Иновативни и амбициозни проекти отиват да се състезават с най-добрите на най-големия в света научен конкурс за ученици – Intel ISEF

Публикувано изображение
Константин Делчев
Часове преди да отлети за Съединените щати с българския отбор за участие на най-големия в света научен конкурс за ученици – Intel ISEF, с нас разговаря Константин Делчев.

В: Здравей, повечето ни читатели сигурно те познават от колонката, която пишеш във VIVA COGNITA, но все пак, представи се за останалите.
О: Казвам се Константин Делчев, математик, да, някои хора сигурно ме познават от колонката ми във VIVA COGNITA, но в настоящото интервю участвам в качеството си на ръководител на българския отбор за Intel ISEF и директор на Панаира на науката и иновациите, който селектира българския отбор за Intel ISEF.

В: А какво ще ни разкажеш за конкурса, на който отивате сега?
О: Intel ISEF е най-големият научен конкурс за ученици на предуниверситетско ниво, въпреки че там можеш да отидеш и като студент първа година, ако, да кажем, си предал разработката си предварително.

В: А има ли и долна възрастова граница?
О: Да, тя е 14 години. За ученици под 14 години има един друг конкурс, казва се Broadcom Masters, който се администрира пак от The Society for Science and the Public. Ние нямаме участници на Broadcom Masters, той е малко по-игрово събитие, там се стимулират първите желания на прогимназистите да направят някаква разработка или експерименти. В Intel ISEF нещата са сериозни, там идват участници с разработки, напълно готови за публикуване; там се виждат неща с патент; приложения, които имат пет-шестцифрени количества плащащи потребители и т.н.

В: Доколкото разбрах, България участва в Intel ISEF за трети път.
О: Да, България участва за трети път.

В: Да започнем по-отдалеч. Как става селекцията на тези деца, които получават право да участват? Всички държави ли имат право да участват или има някакъв вътрешен подконкурс във всяка страна, който излъчва участниците за Intel ISEF?
О: Има критерии за афилииране. Различни научни конкурси, различни за съответните възрастови групи, имат право да се афилиират към Intel ISEF, ако изпълняват определени критерии и не заемат територия, която вече е заета от друг афилииран конкурс. Така се прави една мозайка от конкурси, обхващаща определени територии, които селектират кандидати за участие в Intel ISEF, и ги изпращат за участие. За България този конкурс е Панаирът на науката и иновациите, който седем поредни години се провежда от Клуб „Млади таланти“. Афилиирахме се преди три години, благодарение на няколко проведени разговора с Интел, когато те имаха голямо желание да разпространят конкурса в Европа. Сега в него участват над 70 държави. Имаме и първи голям победител на конкурса от Европа – Йоно Будистеану от Румъния.

В: Какво ще ни разкажеш за нашето представяне? Ти си бил и на предишните ни две участия, а сега заминаваш за трети път.
О: Първите две години се представихме доста добре. Още първата година два от проектите бяха наградени, и двата математически проекта на Слави Атанасов и Румен Данговски получиха награди на IMS. Миналата година отново двата ни математически проекта бяха наградени.

В: А колко проекта имаме право да представим?
О: Традиционно Панаирът на науката казва, че ние селектираме до три проекта, като идеята е да избираме само проекти, които имат шанс да се борят за награда. Тоест, не правим „ти си най-добрият, ще не изпратим като турист“, а изпращаме хора, които могат да оставят трайно добро впечатление и да се борят за награда, защото все пак ние сме национален конкурс, и селектираме хора, които представят България, отиват там с българското знаме, трябва да държим на своето реноме. И така се случи, че и двете години имахме по трима силни участници. Тази година може да се каже, че „преизпълнихме плана“, защото Марин Шаламанов и Васил Василев се класираха за Intel ISEF от европейския конкурс за млади учени, EUCYS – нещо, което VIVA Cognita вече съобщи. И сега всъщност отиваме с четири проекта – три от Панаира на науката и един от европейския конкурс, но те са си официално към българската делегация. Тази година е така – европейският конкурс е съафилииран към Intel ISEF, те си изпращат едни на други участници, просто излъчените победители и от двата конкурса сформират националния отбор.

В: Колко време продължава конкурсът?
О: Една седмица, с пътуването – осем дни. Заминаваме петима – Марин и Васил с проекта си от европейския конкурс, и трима със самостоятелни проекти.

В: Какво е интересното в тези проекти? И изобщо, когато казваме „проекти“, нашите читатели може би не разбират какво точно представляват те. Би ли ни разказал повече?
О: Интересното е, че тази година имаме много широк спектър, предните години имахме формулата – отиват двама математици и още някой с проект в друга сфера. А сега отива един математик, това е Петър Гайдаров, познато име за аудиторията на сайта, който е с една чудесна теоретична разработка, която цели да направи връзка между различни, да ги наречем по-артистично - „същества“ в математиката, и да покаже, че са едно и също нещо, но гледано от различни гледни точки. Много интересен проект, който Петър разработи на RSI с много сериозни учени. Имаме за първи път проект по физика – Григори Матеин, който е невероятно амбициозен младеж – в най-добрия смисъл на думата. Той буквално беше почукал на вратата на научния си ръководител с готова идея какво могат да направят заедно. Разработката, която те са направили, изследва звука при загряването на течности. Има различни теории откъде се появява този звук, най-вероятно от създаването и колабирането на много малки мехурчета, защото те загряват много малка площ, почти на точков нагревател. Това е интересна, чисто експериментална разработка, която тепърва изисква изчистване на цялата теория отзад, но те имат впечатляваща възпроизводимост на резултатите. Не знам колко нощи Григори е прекарал в лабораторията на физическия факултет, но благодаря и на Асен Пашов, че позволява на един ученик да работи там.

Ето репортаж за тяхната работа:


В: Добре, а как учениците започват да се занимават с това – те отиват при своя преподавател и му казват, че има нещо, което искат да изследват, сами или с помощта на ментори, съученици и др., или е обратното – учителите, които забележат, че имат ученици, които се изявяват в някоя област, им предлагат да работят заедно по определен проблем? Сигурно и двата варианта са възможни.
О: Възможни са, но първият е по-близо до реалността. Имаме ученици с голямо желание да работят, които или сами си намират подходящ ръководител (като Григори, който е най-добрият такъв пример), или през Ученическия институт по математика и информатика стигат до своя научен ръководител и започват да работят. Друг вариант е да работят самостоятелно, без ръководител – тогава най-честите резултати са много атрактивни методи да откриване на колелото и топлата вода. Разбира се, възможно е да работят и със своя училищен учител – аз съм виждал много впечатляващи разработки на ученици и техните учители от училище, но като че ли в България този тип разработки стигат най-много до подножието на стълбицата – за това няма конкретни причини, освен може би недостатъчно добрите условия в училищните кабинети по природни науки. В чужбина традиционно тези кабинети са отлично оборудвани и там е възможно децата да работят, разполагайки с всичко необходимо, което изисква доста средства, които в България нямаме. Все пак има прекрасни примери и за обратното – клубът по екология в Кюстендил. Един техен представител ще представя България на следващия европейски конкурс за млади учени, който ще се проведе в Милано през септември. Ще си поговорим повече за него, когато конкурсът наближи. Този клуб е много силен, в него разполагат с добра апаратура, която е спечелена по проекти. Те са онази птичка, която още не прави пролетта обаче, ще трябват още много усилия, за да може техният пример да се разпространи на повече места из страната.

В: А имате ли информация дали на конкурса ще има и други проекти в областите, които ние ще представяме? Следите ли конкуренцията?
О: Конкуренцията е много голяма, тази година има над 1600 човека, миналата година бяха малко повече от 1800. Подобни проекти винаги има, миналата година имаше един, подобен на проекта на Любо с едно компютърно изследване на имунохистохимични изображения. Тази година обаче, три от четирите ни проекта са много специфични като тема и няма как това да се случи. Проектът на Христо Стоянов за сигурност на информацията със сигурност е в много експлоатирана област, но доколкото ми е известно, точно като неговия няма да има.

В: Въпросът ми всъщност беше дали си търсите атрактивна тема, която да е подходяща за представяне или учениците идват сами с вече готов проект за участие в конкурса?
О: Не, не търсим определена тема. Много често децата обаче предварително идват и ни питат определен тип разработка дали е подходяща.

В: А как виждаш представянето ни тази година?
О: Оптимист съм. Момчетата са добре подготвени, имат резултати. Понякога им казвам, че критериите дали нещо заслужава да бъде изпратено на другия край на света са „трите п-та“ – патент, продукт или публикация. Вярвам, че тазгодишните ни проекти отговарят на този критерий, отборът ни е съставен от много опитни състезатели, за тях това е поредното от много предишни участия на такива конкурси, те са зрелостници този година и буквално са много зрели. Така че аз съм оптимист.

В: А как се финансира вашата организация? Самото провеждане на конкурсите, пътуванията – как намирате средства?
О: Самият Панаир на науката и иновациите се организира от клуб „Млади таланти“, който разчита на няколко спонсори. Пътните разноски се делят между Intel и нас като неправителствена организация, като там престоят ни е покрит от домакините.

В: А държавата не влага ли някакви средства? Все пак, нали това е „отборът на България“?
О: Специално участието ни в Intel ISEF е плод на работата на клуб „Млади таланти“. Ние се грижим за всичко, набираме средства, провеждаме конкурсите, грижим се за афилиирането, то трябва да се подновява всяка година.

В: Какво искаш да ни кажеш накрая?
О: Искам да кажа, че сега е времето хората да започнат да си мислят за догодина. През ноември ни очаква следващият Панаир на науката и иновациите и особено хората, занимаващи се с природни науки, имат на разположение цяло лято да провеждат експерименти и наблюдения (усмихва се).

В: Благодаря ти, пожелавам ви успех в Щатите! И очакваме горещи новини оттам след няколко дни!
О: И аз ти благодаря! Очаквайте!







Публикувано изображение


От ляво на дясно: Христо Стоянов, Васил Василев, Петър Гайдаров, Григори Матеин, Марин Шаламанов


  • 0


0 Коментари

Viva Cognita е партньорски проект на Института по математика и информатика на БАН, Съюза на математиците в България и VIVACOM